сряда, 18 януари 2012 г.

За конците и необходимия минимум

Конците не са първият материал, за който се сещаме, когато си мислим за текстилни неща, но би бил първият, който ще се забележи, ако не са точния вариант. От тях зависи и колко здрав ще е крайният продукт. Е, не само :-), те са един от факторите. Конците са безброй видове – като материал, от който са направени и като сплитане, да не говорим за цветове и марки... Проблемът с шевните машини е, че не работят добре, ако не им уцелиш правилния конец. Всяка си иска своето. Конците заемат и доста място – трябва да има поне един нюанс от цвят от всеки вид, което прави много, много конци. Тези по-долу бих определила като екзистенц минимума от необходими конци. Липсата на която и да била от тези макари би разклатила крехкото равновесие :-).



И така – има машини, които работят с големи конуси – по 10 000 метра. Звучи много, но конусите свършват бързо.

А утре - разбирайте вдругиден поради късния час на публикациите - ще снимам разни други неща :-)



Познатите ни машини, които правят повече операции, на любителско ниво работят с макари от по 1000-3000 метра. Тези машини са доста претенциозни – някои не обичат памучните конци, други не обичат полиестерните.


А това тук долу за бродировъчни конци. Те са от вискоза и са лъскави. За любителите на блестящите неща – това са конци за ръчна бродерия :-), другите са за машинна, въпреки, че ръчният труд е най-непретенциозен откъм типове конци…




И сега няколко снимки с приложени разни цветови ефекти!




Няма коментари:

Публикуване на коментар