събота, 14 януари 2012 г.

Мили спомени и добри намерения

От известно време се канех да снимам тези неща (разбирайте от поне година). Обожавам предметите, които са надживели времето си и носят история на поколения със себе си. Намирам ги за страшно вдъхновяващи за всякакви интересни и нови проекти, а боравенето с тях – за нещо много отговорно. Такива са нещата, които снимах днес. Те са пособия и инструменти, които гледам, радвам им се и използвам. Това са онзи тип пособия, които вече си имат история и не я създавам тепърва аз – смисъл не съм ги купила, разопаковала и използвала за първи път. И това ги различава от всички останали. Точно по тази причина започвам серията от снимки и неща, които ми се иска да разкажа именно с тях. Тук е мястото да спомена за добрите си намерения, а именно – да поизтупам блога, където да намират място повече публикации и снимки на неща, които не намират място в комерсиалните канали, снимки на нещата, които работя, на пособията, с които работя и на начина, по който ги използвам. Е, ще има и снимка на някой и друг артикул тук, но артикулите са предимно на страниците на сайтовете (http://www.100sheep.eu/; http://www.ocozy.com/), както и във фейсбук страницата http://www.facebook.com/100ovce. Иска ми се блогът да е пълен с интересни неща, извън комерсиалните такива. Та, до тук съм с добрите намерения. Изпълнението им зависи от добра организация и върл ентусиазъм :-).

Инструментите, независимо за какъв труд иде реч, са Нещото, което гледаме и с което боравим ежедневно, опознаваме се безкрайно добре и никой друг не борави с тях така, както нас – това се отнася за всичко – от персоналния компютър и фотоапарата до ножицата, шевната машина, клещите за капси и така до ... бормашината и миксера. Всички те са ми особено близки и адски важни – с тях си прекарваме по-голямата част от живота все пак :-). А и обожавам машини и пособия :-).

Като изключим предметите, които избирам и купувам, онези новите, има някои, които са ми особено мили – тези, които са по-стари от мен и които носят със себе си стари времена. Получих много конци от близък човек, от нейната баба и наследих такива от моята собствена, не са ли приказни?





Някои биват съхранени в кутия от бисквити, други в разни други полезни кутии от потребителски стоки.



Например този игленик открих в кутия от крем Fa, стои си така непокътнат от тогава, както го открих.

 
А това в далечината беше едно специално пособие – пособие за улеснение на кърпенето на неща. Едно време се кърпеше :-), сега се хвърля. Вижда се и ножица – най-използваното от сниманите тук неща – това е най-прекрасната назъбена ножица, която съм хващала някога и която усилено употребявам всеки ден.



Ще приключа с няколко малко по-странични неща – един уред за отваряне на консерви от времето, когато консервите са се отваряли с отварачка, съхранявали са се в големи количества, били са пълни с обикновени и прости храни, имало е малко разнообразие и са били много вкусни, форми и шприц за бисквити и курабии (следваща снимка, ако сте се изгубили в изречението :-)) и старата книга с рецепти на баба. Понякога я разлиствам само, за да усетя времето…





 

4 коментара:

Ellie каза...

Стискам палци добрите намерения да се реализират :) Четох публикацията докато пиех сутрешното кафе и ми беше изключително приятно. Компания ми правеше стъклената захарница, която е на около 100 години и е била на моя прабаба по майчина линия. Поздрави!

Radina d'Amore каза...

Прекрасно!
Няма по-мили предмети от онези, пълни с история и някаква магическа топлина, съхранена през времето :)))
Поздрави и прекрасен ден от мен! :)

Ирина каза...

Ели, прекрасна публикация! Особено последната снимка е много мила :)

И аз обожавам стари неща, съхранили в себе си историята. Сякаш говорят, сякаш имаш душа и това, което ме прави щастлива, е че аз им давам втори шанс, а не ги оставям на прашния шкаф в бабината къща.

Elia каза...

Ellie, чудесна история си имаш и ти!
Radina d'Amore, благодаря, че се отби!
Ири, винаги се радвам да те "видя"! Да, някои неща заслужават втори, трети и н-ти шанс :-).

Това бяха моите неща със спомени :-), които се радвам, че споделих с вас. Само толковаса. От следващия път започвам с модерните неща :-), там има много, много какво да се разказвал...

Публикуване на коментар